Понеже сме отворена икономика, понеже съм шокиран от некомпетентността из българските фирми, понеже капиталистите са назначени, а едрият бизнес не е нищо повече от изпълнение на неясно как (всъщност много ясно как) спечелени държавни поръчки - с други думи лежи почти изцяло на бюджета - то отделни мерки не могат да дадат положителен ефект.
-
Трябва едновременно прилагане на поне 5 неща:
-
1. Премахване на лицензионните и другите разрешителни режими на конкурентните пазари и обръщане на контрола от предварителен и по документи на текущ и фактически. Това ще освободи честната инициатива и ще я направи способна да реагира бързо на промени в пазарната конюнктура. Когато пазара иска нещо без да питаш никого почваш и го правиш, а ако нарушаваш някакви същностни изисквания, то това може да се установи и отстрани в процеса на работата.
-
2.Наливане на парична маса на пазара през най-отдалечените до концентрацията на паричният поток точки. Такива са пенсиите и бюджетните заплати. И не е нужно това да се финансира от дългови емисии. Може да стане, чрез прости банкови мултиплициращи операции, ако бюджетът се обслужва изцяло от държавната Българска банка за развитие и тя оперира по закон с него безлихвено.
-
3. Преки държавни инвестиции в реални производства и обслужващи ги търговски мрежи. Това може да се съчетае с програма за ликвидиране на мизерията и безработицата условно наречена "Безработните произвеждат за гладните", т.е. за себе си. Тук, като свързваме производствени с потребителни възможности имаме едновременно пет ефекта - ликвидираме безработицата, премахваме мизерията, облекчаваме бюджетните разходи, получаваме бюджетни приходи, повишаваме БВП.
-
4. Консолидиране на българският бизнес за глобална търговска експанзия и развитие. Това означава създаване на няколко холдинга с 51 % държавно участие. Нещо, като държавен скелет обрасъл с частни фирми. Само така българският бизнес може да е конкурентен на глобалните корпорации. По отделно и без помощта на държавният скелет, който да го държи изправен е обречен само да лъска обувките на батковците.
-
5. Преки държавни инвестиции насочени към овладяването на създаващи се пазарни ниши на глобалният пазар, като например производство на електромобили и всичко свързано с тях.
Христо Атанасов: Добре дошли на всички в моя личен блог !
петък, 8 март 2013 г.
понеделник, 12 декември 2011 г.
СПРАВЕДЛИВОСТТА И НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА
Подхождайки към въпроса за справедливостта и несправедливостта имаме избора да приложим два подхода. Единият е добре утвърденият, проверен в практиката формален и скучен подход на безсмислено по същество трупане на словесен баласт за отбиване на номера.
Бихме могли да цитираме Политията на Платон, мислите на Хобс, Монтескьо, Русо, и то бихме го направили точно с тях, просто защото те са имали унисона да попаднат в предпочитаните от следващите философи и техните благодетели концепции. Не че не са оставили своята следа и нямат своето значение – точно обратното, но с това едва ли бихме постигнали нещо повече от поредният сбор цитати за „авторитетност“ с малко свързващи преразказващи изречения. Безсмислено наливане на софистичен баласт преливащ от пусто в празно.
Едва ли в огромното море от информация днес, някой би му обърнал внимание, освен по задължение и с досада.
Този подход не би бил полезен за нищо друго, освен заради хонорар на дума или статистика на брой публикации. А нашият случай не е такъв.
Ще се опитаме да приложим друг подход, вероятно адекватен за динамично общество в информационна ера. В максимално кратка и сбита форма, щадейки времето и търпението на читателя, да се опитаме да поразсъждаваме върху идеята за справедливостта и несправедливостта, максимално кратко и ясно, опирайки се не само на постиженията от философските натрупвания в тяхната цялост, но и позитивистично върху достиженията на други науки – биология, психология, история, социология, политология .
Естествено, че понятието справедливост и опозитното му – несправедливост са социални понятия добиващи смисъл само в обществените отношения, разбирани най-широко. Не само, като формализирани, чрез обичаи закони и правила отношения в организации с формална или неформална йерархия на ценности и позиции властова структура, но и най-вече като взаимоотношения на индивида с другите индивиди, независимо от конфигурацията в която се явяват.
Дотолкова доколкото, обаче взаимодействието на индивида с други индивиди е рамкирано от социалната среда и подведено под нея, с всички нейни компоненти, включително и манталитетно-културни, то можем да разглеждаме понятията справедливост и несправедливост в общосоциален аспект, като това неизбежно ще включва и частните взаимодействия.
На пръв поглед понятията справедливост и несправедливост се свръхотносителни, обтекаеми, емоционални и променливи. И те действително ни се струват такива, ако не осъзнаем утилитарната роля на тези понятия, като обществено организиращи и това, че си нямаме работа с типологично и културно едни и същи общества времево и пространствено. Често сме склонни да проектираме назад и встрани съвременните си европейски представи формирани основно в последните 200 години, и то под влиянието на конкретни доминиращи фактори разполагащи с ресурс да налагат или трансформират понятия в свой интерес, чрез машините на образование и изследователски звена, изкуство, медии. Едно от най-ярките, макар и несъществени доказателства за това е факта, че уж сериозни и умни юристи приемат без замисляне, че справедливо е това, което е записано в закона, а несправедливо, обратното на него, като с това разменят без замисляне местата на причина и следствие. Или поне на йерархия на социалноорганизиращи, управляващи поведението на обществото инструменти от различен порядък.
Ако приемем за вярно, че понятията за справедливо и несправедливо са само изразни механизми за организацията на изграждане и функциониране на едно общество, то от разбиранията на това общество за съдържанието на тези понятия, можем с голяма точност да изведем и неговите базови характеристики – природна среда на съществуване, обкръжение, ниво на технологична и историческа развитост, степен и вид на социална стратификация.
При всички положение справедливостта и емоционално се олицетворява като доброто, а несправедливостта, като злото, което трябва да бъде наказано за да възтържествува справедливостта.
Навлязлото и в съвременната европейска и световна култура понятие за справедливост, приписвано на юдейската традиция, но всъщност имащо универсалност, защото в същността си е биологично предопределено – „око за око зъб за зъб“, най-ясно отразява разбирането за справедливостта, като баланс, а несправедливостта, като нарушаване на баланса.
Диапазона на този баланс може да варира културно и географски в зависимост от типа и конкретната организация на съответното общество (например несправедливо е отнемане на наследствено право на короната), но в същността си се отнася до жизненият баланс на общността, гарантираща съществуването й. Възпроизвеждане, изхранване, безопасност, развитие.
Защо последното е така, може да отговори биологията – човекът е стадно животно. („Социално животно“ е по-скоро евфемизъм отразяващ сложността на отношенията в човешкото стадо. )
В стадото няма излишни животни. Важното е гарантиране оцеляването на вида, включващо и размножаването му, прехраната и хабитата му. Колкото повече са животните, колкото повече прехраната и средата на обитаване е осигурена за всички, толкова повече биологичната цел – оцеляването на вида е гарантирана.
Можем накратко да обобщим така – справедливо е всичко, което допринася за запазване целостта на едно общество, гарантира размножаването на неговите членове, тяхната прехрана, среда на обитаване, оцеляването им, дава перспективи и потенциал за развитие на всички членове на обществото, гарантира сигурност и перспектива, а с това и оцеляването и развитието на обществото, като цяло.
Несправедливо е всичко, което е обратното на това – намалява популацията (геноцид, убийство), не гарантира прехраната на всички, руши средата им на обитаване, отнема им жизнената перспектива, не им осигурява сигурност. Несправедливо е всичко, което руши обществото и заплашва неговото съществуване.
Интересно, че тази теза следваща от биологията и законите на явлението живот потвърждава правотата си и на чисто емоционално инстиктивно ниво. Вероятно защото емоциите и инстинктите са биологично присъщи на животните, включително и човека. Без някакво особено образование (индоктринираща обработка) представители на малки изолирани общности имат същото инстинктивно понятие за справедливо и несправедливо, както и цивилизованият зрял човек, когато е откровен със себе си. Те отлично инстинктивно разпознават справедливото и несправедливото имено от гледна точка на оцеляването на вида. На обществото, като цяло.
Опитайте се да им убиете детето, да им отнемете храната, да им разрушите жилището или околното среда на обитаване, да им се вмесите грубо в културата и структурата на обществена самоорганизация и ще получите един и същ ефект – действията ви ще бъдат оценени, като несправедливи и ще предизвикат реакция на явна или скрита съпротива. Действия за възстановяване на справедливостта.
Дали ще последва просто отмъщение или прекарано през сложна съдебна система наказание, то реакцията ще бъде мотивирана именно със справедливостта.
И за да няма неразбиране – закони и съдебни действия, които противоречат именно на горните биологично изхождащи основания, дори да са формално изрядни, то се възприемат, като несправедливи. Тогава слушаме как законите са лобистки, а съдебната система корумпирана. А всичко формално е перфектно по закон. Просто закона и присъдите не отговарят на понятието за справедливост. На инстинкта за справедливост.
Противно на твърденията на Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес, Айн Ранд и техните съмишленици и последователи, егоизмът не може да бъде обществено градивен, а единствено разрушителен.
Имено затова и последиците от практическото приложение на тяхната философия, довели до разрушаване на структурата на обществата, до демографска криза, превръщане на половината от населението в „излишни хора“, глад, отнемане на жилища, разрушаване на околната среда, лишаване от възможности за лична и обществена перспектива за развитие, отнемане на сигурност и умишлено насаждане на несигурност в социален и глобален план, еднозначно се определят, като несправедливи. Поне от тези, които не са лично материално заинтересовани да твърдят обратното, предпочитайки паницата леща, пред разума и съвестта.
Имено биологичната предопределеност на справедливостта, като начин на оцеляване на човешкият вид, осигуреността й поради това с вроден инстинкт за разпознаване на справедливо и несправедливо, правят тези понятия толкова вечни и в дълбочината си неизменни.
Затова и човешкото общество за 2500 години е извървяло огромен исторически и технологичен път но Платон, Хобс, Монтескьо, Волтер, Русо, Оруел, Чомски и още редица мислители, въпреки различните си епохи и култури, произход и местоживеене в дълбочината си са сходни в разбиранията за справедливо и несправедливо.
Затова и идеята за справедливост и поправяне на несправедливост притежава огромен заряд от енергия възпламеняван не веднъж в човешката история. От робските бунтове и селските въстания, през социалните и национални революции, до дребният частен случай, но с обществено измерение, като този в Катуница и движението „Окупирай Уолстрийт“, днес.
понеделник, 28 март 2011 г.
14-те най-важни неща от програмата на Либертас България
1. Демафиотизация и демонополизация на икономиката на страната.
2. Ренационализация на електроразпределителната мрежа. Премахване на концесиите за водата.
3. Развитие на пряката демокрация. Изграждане на сигурна система за дистанционно електронно гласуване базирана върху Интернет, позволяваща евтини и честни избори и ежедневно провеждане на неофициални допитвания и официални референдуми.
4. Политика на ускорена модернизация на страната.
5. Свободен отворен пазар. Напълно свободна конкуренция и неограничена частна инициатива.
6. Активна държавна инвестиционна политика. Преки държавни инвестиции в създаване на високотехнологични екологични конкурентноспособни продукти с висока добавена стойност.
7. Безплатно здравеопазване за всички. Връщане към системата на здравеопазване до 1989 г. (системата "Семашко"). Премахване на задължителните здравни осигуровки и включването им към ДДС. Финансиране на здравеопазването от ДДС.
8. Отмяна на вдигането на пенсионната възраст и стаж. Пенсии за всички български граждани навършили 60 години, независимо от стаж. Премахване на задължителните пенсионни осигуровки. Финансиране на пенсиите от Данък оборот.
9. Укрепване и развитие на държавната система за всеобщо образование. Всеобщо, качествено и безплатно образование за всички и във всички образователни степени и видове учебни заведения. Стипендии за бедните.
10. Ликвидиране на мизерията и безработицата, чрез активна държавна социално-инвестиционна програма.
11. Преодоляване на социалната поляризация. Ускорено повишаване на пенсии, бюджетни заплати и социални плащания.
12. Собствен дом за всеки. Предоставяне на държавни земи и насърчаване на индивидуалното строителство на модерни енергийнонезависими семейни жилища от леки композитни материали.
13. Стабилност на администрацията. Мандатност и открита публична процедура за подбор на ръководните административни кадри. Добри заплати за всички бюджетни служители.
14. Осигуряване на равни възможности за достъп до правосъдие на всички граждани. Премахване на съдебните такси.
неделя, 17 октомври 2010 г.
ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ПЕНСИИТЕ
В програмата на Либертас България се иска промяна на пенсионната система по следният модел :
1. Отвързване на пенсионната система от връзката й с демографската ситуация и обвързването й с растежа на производствения потенциал на обществото, като цяло, чрез премахване на фондовата разходопокривна система и замяната й със стабилна пенсионна система, без рискове, опряна на два стълба:
а) социален стълб - гарантирана от държавата еднаква пенсия за всички граждани, достатъчна за нормално физическо оцеляване, получавана съобразно възраст и здравословно състояние, финансирана от държавния бюджет с част от косвените данъци (но не с отделни данъци);
б) пазарен стълб - напълно доброволна втора пенсия на базата на фондонатрупващият модел и в плуралистична конкурентна среда.
2.Премахване на преките данъци наричани "задължителни осигуровки". Единствено доброволен застрахователен принцип в пенсионното осигуряване, при свободна частна инициатива в конкуретна среда.
3.Преобразуване на НОИ в нормален пенсионен фонд, държавна собственост, в който, освен избралите го да се застраховат в него, държавата пенсионно да застрахова за своя сметка държавните служители, армията, полицията, безработните и всички, които получават заплати или лични доходи от държавния бюджет.
4. Стабилност и независимост на пенсионните фондове от пазарната конюнктура, чрез инвестиции на набраните средства единствено в собствеността и развитието на производствени бази в селското стопанство, хранителната и текстилната промишленост, фармацевтиката и енергетиката, така че и при най-лоши стечения на пазарната конюнктура да са в състояние да осигурят в натура (храни, облекла, лекарства, осветление и отопление) пенсиите на застрахованите.
-
Нека за момент да оставим пазарният стълб и да видим как от финансова гледна точка би изглеждало замяната на пенсионните осигуровки с финансиране от общите данъци.
В Бюджета на НОИ за 2010 г. е предвидено изплащане на пенсии на обща сума 7 135 011 400 лв. , от които от осигурителни вноски се набират 3 523 783 000, а останалите 3 611 228 400 лв. и сега се набират от други данъци, а значи, че са включени в тях.
Данък оборот трябва да компенсира изчезналата пенсионна вноска от 16 % или сума 3 523 783 000 лв. или това прави при модела ДДС 10 %, а при данък оборот между 2 и 5 % (в зависимост от изкуственото намаляване на оборотите).
Значи 8% здравна осигуровка + 16 % пенсионна осигуровка или общо 24 % пряк данък се компенсира от 15 % ДДС. Или при промяна на системата към финансиране изцяло от ДДС, автоматично се получава понижаване с 9% на персоналната данъчна тежест на тези, които сега плащат пенсионни и здравни осигуровки.
Но понеже ДДС е ограничено до 25%, а Данък оборот е невъзстановим, то практическата схема на финансиране предполага:
1. Премахване на 8-те % здравна осигуровка и заманата им с увеличение на ДДС с 5 %.
2. Премахване на 16 % пенсионни осигуровки и замяната им с 3 % Данък оборот.
Или персоналната данъчна тежест на плащащите сега осигуровки (8% здравна+16% пенсионна = 24%) ще бъде понижена с 16% (5% ДДС+3% ДО=8%) .
1. Отвързване на пенсионната система от връзката й с демографската ситуация и обвързването й с растежа на производствения потенциал на обществото, като цяло, чрез премахване на фондовата разходопокривна система и замяната й със стабилна пенсионна система, без рискове, опряна на два стълба:
а) социален стълб - гарантирана от държавата еднаква пенсия за всички граждани, достатъчна за нормално физическо оцеляване, получавана съобразно възраст и здравословно състояние, финансирана от държавния бюджет с част от косвените данъци (но не с отделни данъци);
б) пазарен стълб - напълно доброволна втора пенсия на базата на фондонатрупващият модел и в плуралистична конкурентна среда.
2.Премахване на преките данъци наричани "задължителни осигуровки". Единствено доброволен застрахователен принцип в пенсионното осигуряване, при свободна частна инициатива в конкуретна среда.
3.Преобразуване на НОИ в нормален пенсионен фонд, държавна собственост, в който, освен избралите го да се застраховат в него, държавата пенсионно да застрахова за своя сметка държавните служители, армията, полицията, безработните и всички, които получават заплати или лични доходи от държавния бюджет.
4. Стабилност и независимост на пенсионните фондове от пазарната конюнктура, чрез инвестиции на набраните средства единствено в собствеността и развитието на производствени бази в селското стопанство, хранителната и текстилната промишленост, фармацевтиката и енергетиката, така че и при най-лоши стечения на пазарната конюнктура да са в състояние да осигурят в натура (храни, облекла, лекарства, осветление и отопление) пенсиите на застрахованите.
-
Нека за момент да оставим пазарният стълб и да видим как от финансова гледна точка би изглеждало замяната на пенсионните осигуровки с финансиране от общите данъци.
В Бюджета на НОИ за 2010 г. е предвидено изплащане на пенсии на обща сума 7 135 011 400 лв. , от които от осигурителни вноски се набират 3 523 783 000, а останалите 3 611 228 400 лв. и сега се набират от други данъци, а значи, че са включени в тях.
Данък оборот трябва да компенсира изчезналата пенсионна вноска от 16 % или сума 3 523 783 000 лв. или това прави при модела ДДС 10 %, а при данък оборот между 2 и 5 % (в зависимост от изкуственото намаляване на оборотите).
Значи 8% здравна осигуровка + 16 % пенсионна осигуровка или общо 24 % пряк данък се компенсира от 15 % ДДС. Или при промяна на системата към финансиране изцяло от ДДС, автоматично се получава понижаване с 9% на персоналната данъчна тежест на тези, които сега плащат пенсионни и здравни осигуровки.
Но понеже ДДС е ограничено до 25%, а Данък оборот е невъзстановим, то практическата схема на финансиране предполага:
1. Премахване на 8-те % здравна осигуровка и заманата им с увеличение на ДДС с 5 %.
2. Премахване на 16 % пенсионни осигуровки и замяната им с 3 % Данък оборот.
Или персоналната данъчна тежест на плащащите сега осигуровки (8% здравна+16% пенсионна = 24%) ще бъде понижена с 16% (5% ДДС+3% ДО=8%) .
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Тази сутрин в интервю по bTV новият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов подкрепи предложението на министър-председателят Бойко Борисов да бъде криминализирано невнасянето на здравни осигуровки, като го ограничи само до богатите.
Че това е невъзможно, защото здравното осигуряване, съгласно Конституцията е право, а не задължение и предишни такива опити за криминализиране вече са били отхвърлени от Конституционният съд, няма да коментирам. Но че има проблем с това, че 30% от българите не внасят здравни осигуровки и са извън здравната система на страната е факт.
Има нужда от реално и работещо решение, което едновременно да върне всички българи в обхвата на здравеопазването, а от друга да осигури парите за да може то да работи.
Решението е възможно, просто и работещо - премахване изцяло на 8-те % здравни вноски и компенсирането им с вдигане на ДДС с 5% пункта. ДДС става 25%, всички плащат, а тези които сега плащат осигуровки доходите им автоматично се вдигат с 3% от данъчната разлика.
В бюджета за здравеопазване за 2010 г. са предвидени 2 541 160 000 лв. осигурителни приходи, като 1 600 034 000 идват от 8 % здравна осигуровка (прекият данък), а 941 126 000 от другите данъци (това са парите, които държавата уж превежда за осигуряване на деца, пенсионери, държавни служители и т.н. и които практически не внася, (с изключение на около 200 млн.), прехвърляйки ги към резерв).
Тези 941 126 000 лв. вече се набират от общите данъци. Въпросът е към тях (в случая, чрез ДДС) да добавиш и набирането на онези 1 600 034 000, които сега идват от 8-те % здравна осигуровка. Това може да стане с увеличение на ДДС с 4, 7 %, (за сметка на премахване на 8% здравна осигуровка).
В Държавен бюджет 2010 ДДС е 20% и от него са планирани да се съберат 6 млд.и 800 млн. лв.. Това означава, че 1% ДДС = 340 млн..
От 8 % здравни осигуровки е планирано да се събере 1 млд и 600 млн лв. или 1% = 200 млн.лв..
Или 8% здравна осигуровка = 4, 7 % ДДС.
Да видим, какво става при премахване на 8% здравна осигуровка и вдигане на ДДС с 5% до ставка 25 %.
От 5% ДДС получаваме 1 млд и 700 млн. лева за здравеопазване, или със 100 млн.лв. повече, отколкото от 8% здравна осигуровка.
Или при промяна на системата на финансиране на здравеопазването имаме едновременно увеличение на парите за здраве със 100 млн.лв., (междувпрочем, колкото сега не достигат на болниците) и понижаване на персоналната данъчна тежест за внасящите сега здравни осигуровки с 3%.
Че това е невъзможно, защото здравното осигуряване, съгласно Конституцията е право, а не задължение и предишни такива опити за криминализиране вече са били отхвърлени от Конституционният съд, няма да коментирам. Но че има проблем с това, че 30% от българите не внасят здравни осигуровки и са извън здравната система на страната е факт.
Има нужда от реално и работещо решение, което едновременно да върне всички българи в обхвата на здравеопазването, а от друга да осигури парите за да може то да работи.
Решението е възможно, просто и работещо - премахване изцяло на 8-те % здравни вноски и компенсирането им с вдигане на ДДС с 5% пункта. ДДС става 25%, всички плащат, а тези които сега плащат осигуровки доходите им автоматично се вдигат с 3% от данъчната разлика.
В бюджета за здравеопазване за 2010 г. са предвидени 2 541 160 000 лв. осигурителни приходи, като 1 600 034 000 идват от 8 % здравна осигуровка (прекият данък), а 941 126 000 от другите данъци (това са парите, които държавата уж превежда за осигуряване на деца, пенсионери, държавни служители и т.н. и които практически не внася, (с изключение на около 200 млн.), прехвърляйки ги към резерв).
Тези 941 126 000 лв. вече се набират от общите данъци. Въпросът е към тях (в случая, чрез ДДС) да добавиш и набирането на онези 1 600 034 000, които сега идват от 8-те % здравна осигуровка. Това може да стане с увеличение на ДДС с 4, 7 %, (за сметка на премахване на 8% здравна осигуровка).
В Държавен бюджет 2010 ДДС е 20% и от него са планирани да се съберат 6 млд.и 800 млн. лв.. Това означава, че 1% ДДС = 340 млн..
От 8 % здравни осигуровки е планирано да се събере 1 млд и 600 млн лв. или 1% = 200 млн.лв..
Или 8% здравна осигуровка = 4, 7 % ДДС.
Да видим, какво става при премахване на 8% здравна осигуровка и вдигане на ДДС с 5% до ставка 25 %.
От 5% ДДС получаваме 1 млд и 700 млн. лева за здравеопазване, или със 100 млн.лв. повече, отколкото от 8% здравна осигуровка.
Или при промяна на системата на финансиране на здравеопазването имаме едновременно увеличение на парите за здраве със 100 млн.лв., (междувпрочем, колкото сега не достигат на болниците) и понижаване на персоналната данъчна тежест за внасящите сега здравни осигуровки с 3%.
сряда, 13 октомври 2010 г.
ЗА ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ
Често се чува "няма начин да не се вдига пенсионната възраст" .
Има!!! Защо и Как ?
Общо стоките и услугите, които потребяваме се създават от 4 фактора на производство - земя, труд, капитал, предприемачество. Не само от труда.
-
С развитието на технологиите дела на труда намалява и се замества от дела на капитала (машини, съоръжения, технологии). Един и същ продукт вече се създава с по малко човешко участие и с по малко хора, а с повече и по-ефективни машини и технологии.
Това означава, че дори броят на участващите в производствата хора да намалява, то количеството продукт може да се запази и увеличава.
Къде е проблема на досегашната пенсионна система ? В това, че се е затворила само в облагане на труда и реве - "работещите намаляват, пенсионерите растат, трябва да обърнем съотношението, като увеличим възрастта за пенсиониране, влошим здравеопазването и съкратим продължителността на живота".
Че това са криви сметки без кръчмаря, сега няма да задълбавам.
Изходът е в пенсионна система опряна на облагане не само на труда, а на всички фактори на производство, чрез облагане на продукта, т.е. преформулиране на финансирането на пенсионната система от преки персонални данъци, към косвени данъци.
Само така технологиите ще могат да компенсират демографията.
Има!!! Защо и Как ?
Общо стоките и услугите, които потребяваме се създават от 4 фактора на производство - земя, труд, капитал, предприемачество. Не само от труда.
-
С развитието на технологиите дела на труда намалява и се замества от дела на капитала (машини, съоръжения, технологии). Един и същ продукт вече се създава с по малко човешко участие и с по малко хора, а с повече и по-ефективни машини и технологии.
Това означава, че дори броят на участващите в производствата хора да намалява, то количеството продукт може да се запази и увеличава.
Къде е проблема на досегашната пенсионна система ? В това, че се е затворила само в облагане на труда и реве - "работещите намаляват, пенсионерите растат, трябва да обърнем съотношението, като увеличим възрастта за пенсиониране, влошим здравеопазването и съкратим продължителността на живота".
Че това са криви сметки без кръчмаря, сега няма да задълбавам.
Изходът е в пенсионна система опряна на облагане не само на труда, а на всички фактори на производство, чрез облагане на продукта, т.е. преформулиране на финансирането на пенсионната система от преки персонални данъци, към косвени данъци.
Само така технологиите ще могат да компенсират демографията.
понеделник, 26 юли 2010 г.
ЗА ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА
От известно време управляващи политици, синдикати и работодатели ни заливат с мнения за „пенсионната реформа“.
Дискутиращите във всичките официализирани "дискусии" за пенсионната система ми приличат на едни детски луноходчета, дето като срещнат преграда, понеже са "умни" се връщат назад и после пак напред до преградата. И така, докато им свършат батериите.
Та и официозните дискутиращи. Това, което наричат "реформа на пенсионната система" при тях се изчерпва с вдигане възрастта за пенсия. И до там.
Само дето не осъзнават много простички неща и едно от което е, че обезсмисляйки пенсионирането, (защото на практика при изискване за 40 г. осигурителен стаж и то в условията не на комунизъм с гарантирана от Партията работа, а на капитализъм преживяващ циклично по-големи или по малки кризи, пенсионирането става практически мисия невъзможна. При това положение колко ще бъдат лудите дето ще продължат да се осигуряват ?
Щели да криминализират невнасянето на осигурителни вноски ? Ами то и кражбите и убийствата са криминализирани, ама си процъфтяват.
Практически увеличаването на осигурителният стаж ще има точно обратният ефект върху приходите на НОИ. Някои, които все още се осигуряват ще спрат да го правят окончателно и ще започнат да търсят други начини.
Един такъв, който масово се коментира е инвалидизиране. При положение, че списъците със заболявания водещи до инвалидност са твърде широки и че всеки към 55-60 г. започва да има много болежки, то България ще стане страната с рекорден брой инвалидни пенсионери.
Разбира се такива, като Гиньо Ганев, Кушлев и другите "работещи усилено" на топли местенца няма да искат и на 90 да се пенсионират. Те са си работливи.
-
За разлика от базисното икономическо клише за ограничените ресурси при неограничени потребности, което с много условности и при широко тълкуване може и да е по принцип вярно, то основните и разумни човешки потребности са си съвсем ограничени - храна, облекло, топло, светло, комуникации.
Неограничена е единствено алчността и глупостта, която поражда.
Човешките потребности са ограничени от биологията на човека. Няма как един човек за един ден да изяде един тон пържоли, или да облече 1000 дрехи, или да стои на милион градуса температура, или на 100 000 лукса осветление, или да общува с 100 човека и да ходи на 100 места едновременно.
В миналото делът на човешкият труд в създаването на реалните материални блага е бил значителен. С развитието на техниката и технологиите той намалява все повече. И още ще намалява.
Къде е основният проблем на пенсионната система с отделни осигуровки, облагащи само труда ? В това, че делът на труда във всеки продукт става все по-малък. Отделно демографският проблем, чието влияние върху пенсионната система не може да бъде преодоляно по-друг начин, освен, чрез облагане на резултата от всички фактори на производството. На крайният продукт, като цяло, а не само на трудовият дял в него.
Отделно, че финансирането на пенсионната система, трябва да става не по обезсърчаващ труда и инициативата начин, а неутрално. То трябва да става не с отделни осигуровки, а от общите косвени данъци.
Изходът за българската пенсионна система е един:
1. Фиксиране на пенсионната възраст и за мъжете и за жените на 60 г. (или и по рано при поява на трайни здравословни проблеми на конкрентния човек).
2. Премахване на отделните пенсионни осигуровки (по същество значителни преки данъци) и включване набирането на необходимата сума за изплащане на пенсиите в увеличени косвени данъци - ДДС, но и отделен нов "Данък оборот". Въпрос на конкретни изчисления е, но вдигане на ДДС до 25% и до 10% Данък оборот, би трябвало да могат напълно да компенсират премахнатите напълно пенсионни осигуровки.
Тази данъчна трансформация ще има положителен и насърчителен ефект върху предприемчивостта, тъй като ще намали значително конкретната данъчна тежест върху отделна дейност, като същевременно осигури общо нужната сума за изплащане на пенсиите на пенсионерите.
3. Изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери пряко от държавния бюджет.
4. Еднакви пенсии за всички достигнали пенсионна възраст. Изключение може да се направи, единствено за тези, които предстои да се пенсионират в идните 5-10 години, ако сумата, която би трябвало да получават според сегашният пенсионен модел е по-голяма.
5. Развитие на система от пенсионни фондове в, които всеки може да си се застрахова по своя преценка и на свой риск, ако иска и втора пенсия.
Дискутиращите във всичките официализирани "дискусии" за пенсионната система ми приличат на едни детски луноходчета, дето като срещнат преграда, понеже са "умни" се връщат назад и после пак напред до преградата. И така, докато им свършат батериите.
Та и официозните дискутиращи. Това, което наричат "реформа на пенсионната система" при тях се изчерпва с вдигане възрастта за пенсия. И до там.
Само дето не осъзнават много простички неща и едно от което е, че обезсмисляйки пенсионирането, (защото на практика при изискване за 40 г. осигурителен стаж и то в условията не на комунизъм с гарантирана от Партията работа, а на капитализъм преживяващ циклично по-големи или по малки кризи, пенсионирането става практически мисия невъзможна. При това положение колко ще бъдат лудите дето ще продължат да се осигуряват ?
Щели да криминализират невнасянето на осигурителни вноски ? Ами то и кражбите и убийствата са криминализирани, ама си процъфтяват.
Практически увеличаването на осигурителният стаж ще има точно обратният ефект върху приходите на НОИ. Някои, които все още се осигуряват ще спрат да го правят окончателно и ще започнат да търсят други начини.
Един такъв, който масово се коментира е инвалидизиране. При положение, че списъците със заболявания водещи до инвалидност са твърде широки и че всеки към 55-60 г. започва да има много болежки, то България ще стане страната с рекорден брой инвалидни пенсионери.
Разбира се такива, като Гиньо Ганев, Кушлев и другите "работещи усилено" на топли местенца няма да искат и на 90 да се пенсионират. Те са си работливи.
-
За разлика от базисното икономическо клише за ограничените ресурси при неограничени потребности, което с много условности и при широко тълкуване може и да е по принцип вярно, то основните и разумни човешки потребности са си съвсем ограничени - храна, облекло, топло, светло, комуникации.
Неограничена е единствено алчността и глупостта, която поражда.
Човешките потребности са ограничени от биологията на човека. Няма как един човек за един ден да изяде един тон пържоли, или да облече 1000 дрехи, или да стои на милион градуса температура, или на 100 000 лукса осветление, или да общува с 100 човека и да ходи на 100 места едновременно.
В миналото делът на човешкият труд в създаването на реалните материални блага е бил значителен. С развитието на техниката и технологиите той намалява все повече. И още ще намалява.
Къде е основният проблем на пенсионната система с отделни осигуровки, облагащи само труда ? В това, че делът на труда във всеки продукт става все по-малък. Отделно демографският проблем, чието влияние върху пенсионната система не може да бъде преодоляно по-друг начин, освен, чрез облагане на резултата от всички фактори на производството. На крайният продукт, като цяло, а не само на трудовият дял в него.
Отделно, че финансирането на пенсионната система, трябва да става не по обезсърчаващ труда и инициативата начин, а неутрално. То трябва да става не с отделни осигуровки, а от общите косвени данъци.
Изходът за българската пенсионна система е един:
1. Фиксиране на пенсионната възраст и за мъжете и за жените на 60 г. (или и по рано при поява на трайни здравословни проблеми на конкрентния човек).
2. Премахване на отделните пенсионни осигуровки (по същество значителни преки данъци) и включване набирането на необходимата сума за изплащане на пенсиите в увеличени косвени данъци - ДДС, но и отделен нов "Данък оборот". Въпрос на конкретни изчисления е, но вдигане на ДДС до 25% и до 10% Данък оборот, би трябвало да могат напълно да компенсират премахнатите напълно пенсионни осигуровки.
Тази данъчна трансформация ще има положителен и насърчителен ефект върху предприемчивостта, тъй като ще намали значително конкретната данъчна тежест върху отделна дейност, като същевременно осигури общо нужната сума за изплащане на пенсиите на пенсионерите.
3. Изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери пряко от държавния бюджет.
4. Еднакви пенсии за всички достигнали пенсионна възраст. Изключение може да се направи, единствено за тези, които предстои да се пенсионират в идните 5-10 години, ако сумата, която би трябвало да получават според сегашният пенсионен модел е по-голяма.
5. Развитие на система от пенсионни фондове в, които всеки може да си се застрахова по своя преценка и на свой риск, ако иска и втора пенсия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)