неделя, 17 октомври 2010 г.

ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ПЕНСИИТЕ

В програмата на Либертас България се иска промяна на пенсионната система по следният модел :

1. Отвързване на пенсионната система от връзката й с демографската ситуация и обвързването й с растежа на производствения потенциал на обществото, като цяло, чрез премахване на фондовата разходопокривна система и замяната й със стабилна пенсионна система, без рискове, опряна на два стълба:

а) социален стълб - гарантирана от държавата еднаква пенсия за всички граждани, достатъчна за нормално физическо оцеляване, получавана съобразно възраст и здравословно състояние, финансирана от държавния бюджет с част от косвените данъци (но не с отделни данъци);

б) пазарен стълб - напълно доброволна втора пенсия на базата на фондонатрупващият модел и в плуралистична конкурентна среда.

2.Премахване на преките данъци наричани "задължителни осигуровки". Единствено доброволен застрахователен принцип в пенсионното осигуряване, при свободна частна инициатива в конкуретна среда.

3.Преобразуване на НОИ в нормален пенсионен фонд, държавна собственост, в който, освен избралите го да се застраховат в него, държавата пенсионно да застрахова за своя сметка държавните служители, армията, полицията, безработните и всички, които получават заплати или лични доходи от държавния бюджет.

4. Стабилност и независимост на пенсионните фондове от пазарната конюнктура, чрез инвестиции на набраните средства единствено в собствеността и развитието на производствени бази в селското стопанство, хранителната и текстилната промишленост, фармацевтиката и енергетиката, така че и при най-лоши стечения на пазарната конюнктура да са в състояние да осигурят в натура (храни, облекла, лекарства, осветление и отопление) пенсиите на застрахованите.
-
Нека за момент да оставим пазарният стълб и да видим как от финансова гледна точка би изглеждало замяната на пенсионните осигуровки с финансиране от общите данъци.

В Бюджета на НОИ за 2010 г. е предвидено изплащане на пенсии на обща сума 7 135 011 400 лв. , от които от осигурителни вноски се набират 3 523 783 000, а останалите 3 611 228 400 лв. и сега се набират от други данъци, а значи, че са включени в тях.

Данък оборот трябва да компенсира изчезналата пенсионна вноска от 16 % или сума 3 523 783 000 лв. или това прави при модела ДДС 10 %, а при данък оборот между 2 и 5 % (в зависимост от изкуственото намаляване на оборотите).

Значи 8% здравна осигуровка + 16 % пенсионна осигуровка или общо 24 % пряк данък се компенсира от 15 % ДДС. Или при промяна на системата към финансиране изцяло от ДДС, автоматично се получава понижаване с 9% на персоналната данъчна тежест на тези, които сега плащат пенсионни и здравни осигуровки.

Но понеже ДДС е ограничено до 25%, а Данък оборот е невъзстановим, то практическата схема на финансиране предполага:

1. Премахване на 8-те % здравна осигуровка и заманата им с увеличение на ДДС с 5 %.

2. Премахване на 16 % пенсионни осигуровки и замяната им с 3 % Данък оборот.

Или персоналната данъчна тежест на плащащите сега осигуровки (8% здравна+16% пенсионна = 24%) ще бъде понижена с 16% (5% ДДС+3% ДО=8%) .

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Тази сутрин в интервю по bTV новият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов подкрепи предложението на министър-председателят Бойко Борисов да бъде криминализирано невнасянето на здравни осигуровки, като го ограничи само до богатите.

Че това е невъзможно, защото здравното осигуряване, съгласно Конституцията е право, а не задължение и предишни такива опити за криминализиране вече са били отхвърлени от Конституционният съд, няма да коментирам. Но че има проблем с това, че 30% от българите не внасят здравни осигуровки и са извън здравната система на страната е факт.

Има нужда от реално и работещо решение, което едновременно да върне всички българи в обхвата на здравеопазването, а от друга да осигури парите за да може то да работи.

Решението е възможно, просто и работещо - премахване изцяло на 8-те % здравни вноски и компенсирането им с вдигане на ДДС с 5% пункта. ДДС става 25%, всички плащат, а тези които сега плащат осигуровки доходите им автоматично се вдигат с 3% от данъчната разлика.

В бюджета за здравеопазване за 2010 г. са предвидени 2 541 160 000 лв. осигурителни приходи, като 1 600 034 000 идват от 8 % здравна осигуровка (прекият данък), а 941 126 000 от другите данъци (това са парите, които държавата уж превежда за осигуряване на деца, пенсионери, държавни служители и т.н. и които практически не внася, (с изключение на около 200 млн.), прехвърляйки ги към резерв).

Тези 941 126 000 лв. вече се набират от общите данъци. Въпросът е към тях (в случая, чрез ДДС) да добавиш и набирането на онези 1 600 034 000, които сега идват от 8-те % здравна осигуровка. Това може да стане с увеличение на ДДС с 4, 7 %, (за сметка на премахване на 8% здравна осигуровка).

В Държавен бюджет 2010 ДДС е 20% и от него са планирани да се съберат 6 млд.и 800 млн. лв.. Това означава, че 1% ДДС = 340 млн..

От 8 % здравни осигуровки е планирано да се събере 1 млд и 600 млн лв. или 1% = 200 млн.лв..

Или 8% здравна осигуровка = 4, 7 % ДДС.

Да видим, какво става при премахване на 8% здравна осигуровка и вдигане на ДДС с 5% до ставка 25 %.

От 5% ДДС получаваме 1 млд и 700 млн. лева за здравеопазване, или със 100 млн.лв. повече, отколкото от 8% здравна осигуровка.

Или при промяна на системата на финансиране на здравеопазването имаме едновременно увеличение на парите за здраве със 100 млн.лв., (междувпрочем, колкото сега не достигат на болниците) и понижаване на персоналната данъчна тежест за внасящите сега здравни осигуровки с 3%.

сряда, 13 октомври 2010 г.

ЗА ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ

Често се чува "няма начин да не се вдига пенсионната възраст" .

Има!!! Защо и Как ?

Общо стоките и услугите, които потребяваме се създават от 4 фактора на производство - земя, труд, капитал, предприемачество. Не само от труда.
-
С развитието на технологиите дела на труда намалява и се замества от дела на капитала (машини, съоръжения, технологии). Един и същ продукт вече се създава с по малко човешко участие и с по малко хора, а с повече и по-ефективни машини и технологии.

Това означава, че дори броят на участващите в производствата хора да намалява, то количеството продукт може да се запази и увеличава.

Къде е проблема на досегашната пенсионна система ? В това, че се е затворила само в облагане на труда и реве - "работещите намаляват, пенсионерите растат, трябва да обърнем съотношението, като увеличим възрастта за пенсиониране, влошим здравеопазването и съкратим продължителността на живота".
Че това са криви сметки без кръчмаря, сега няма да задълбавам.

Изходът е в пенсионна система опряна на облагане не само на труда, а на всички фактори на производство, чрез облагане на продукта, т.е. преформулиране на финансирането на пенсионната система от преки персонални данъци, към косвени данъци.

Само така технологиите ще могат да компенсират демографията.

понеделник, 26 юли 2010 г.

ЗА ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА

От известно време управляващи политици, синдикати и работодатели ни заливат с мнения за „пенсионната реформа“.

Дискутиращите във всичките официализирани "дискусии" за пенсионната система ми приличат на едни детски луноходчета, дето като срещнат преграда, понеже са "умни" се връщат назад и после пак напред до преградата. И така, докато им свършат батериите.

Та и официозните дискутиращи. Това, което наричат "реформа на пенсионната система" при тях се изчерпва с вдигане възрастта за пенсия. И до там.

Само дето не осъзнават много простички неща и едно от което е, че обезсмисляйки пенсионирането, (защото на практика при изискване за 40 г. осигурителен стаж и то в условията не на комунизъм с гарантирана от Партията работа, а на капитализъм преживяващ циклично по-големи или по малки кризи, пенсионирането става практически мисия невъзможна. При това положение колко ще бъдат лудите дето ще продължат да се осигуряват ?

Щели да криминализират невнасянето на осигурителни вноски ? Ами то и кражбите и убийствата са криминализирани, ама си процъфтяват.

Практически увеличаването на осигурителният стаж ще има точно обратният ефект върху приходите на НОИ. Някои, които все още се осигуряват ще спрат да го правят окончателно и ще започнат да търсят други начини.

Един такъв, който масово се коментира е инвалидизиране. При положение, че списъците със заболявания водещи до инвалидност са твърде широки и че всеки към 55-60 г. започва да има много болежки, то България ще стане страната с рекорден брой инвалидни пенсионери.
Разбира се такива, като Гиньо Ганев, Кушлев и другите "работещи усилено" на топли местенца няма да искат и на 90 да се пенсионират. Те са си работливи.
-
За разлика от базисното икономическо клише за ограничените ресурси при неограничени потребности, което с много условности и при широко тълкуване може и да е по принцип вярно, то основните и разумни човешки потребности са си съвсем ограничени - храна, облекло, топло, светло, комуникации.

Неограничена е единствено алчността и глупостта, която поражда.
Човешките потребности са ограничени от биологията на човека. Няма как един човек за един ден да изяде един тон пържоли, или да облече 1000 дрехи, или да стои на милион градуса температура, или на 100 000 лукса осветление, или да общува с 100 човека и да ходи на 100 места едновременно.

В миналото делът на човешкият труд в създаването на реалните материални блага е бил значителен. С развитието на техниката и технологиите той намалява все повече. И още ще намалява.

Къде е основният проблем на пенсионната система с отделни осигуровки, облагащи само труда ? В това, че делът на труда във всеки продукт става все по-малък. Отделно демографският проблем, чието влияние върху пенсионната система не може да бъде преодоляно по-друг начин, освен, чрез облагане на резултата от всички фактори на производството. На крайният продукт, като цяло, а не само на трудовият дял в него.
Отделно, че финансирането на пенсионната система, трябва да става не по обезсърчаващ труда и инициативата начин, а неутрално. То трябва да става не с отделни осигуровки, а от общите косвени данъци.

Изходът за българската пенсионна система е един:

1. Фиксиране на пенсионната възраст и за мъжете и за жените на 60 г. (или и по рано при поява на трайни здравословни проблеми на конкрентния човек).

2. Премахване на отделните пенсионни осигуровки (по същество значителни преки данъци) и включване набирането на необходимата сума за изплащане на пенсиите в увеличени косвени данъци - ДДС, но и отделен нов "Данък оборот". Въпрос на конкретни изчисления е, но вдигане на ДДС до 25% и до 10% Данък оборот, би трябвало да могат напълно да компенсират премахнатите напълно пенсионни осигуровки.
Тази данъчна трансформация ще има положителен и насърчителен ефект върху предприемчивостта, тъй като ще намали значително конкретната данъчна тежест върху отделна дейност, като същевременно осигури общо нужната сума за изплащане на пенсиите на пенсионерите.

3. Изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери пряко от държавния бюджет.

4. Еднакви пенсии за всички достигнали пенсионна възраст. Изключение може да се направи, единствено за тези, които предстои да се пенсионират в идните 5-10 години, ако сумата, която би трябвало да получават според сегашният пенсионен модел е по-голяма.

5. Развитие на система от пенсионни фондове в, които всеки може да си се застрахова по своя преценка и на свой риск, ако иска и втора пенсия.

петък, 23 юли 2010 г.

НУЖНА Е КОРЕННА СМЯНА НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА


В Европа съществуват три типа здравни системи - "Бисмарк", "Бевъридж" и "Семашко".

Фундаменталните принципи на трите здравеопазни системи, които и ги отличават една от друга са:

1."Бисмарк" (сегашната българска) - има здравни осигуровки (респективно осигурени и неосигурени), заплаща се на дейност.

2."Бевъридж" (Великобритания, Скандинавските страни) - няма здравни осигуровки, (респективно осигурени и неосигурени), здравеопазването се финансира пряко от бюджетите на държавата и общините и е безплатно за пациентите. Заплаща се на дейност.

3."Семашко" (българската до 1989 г.) - няма здравни осигуровки, системата се финансира пряко от държавния бюджет, заплаща се на издръжка, всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.

"Бисмарк" и "Бевъридж" са принципно еднакви - заплащане на дейност. Разликата е, че при "Бевъридж" всички са осигурени, защото няма отделни осигуровки, а здравеопазването се финансира от общите данъци.

И двете системи, обаче имат недостатъка да бъдат разхитителни (просто защото са комерсиални и зависят от дейността) и да водят до все по скъпо и неефективно здравеопазване.

Т.е. "Бевъридж" е малко по-добра, но има същите принципни недостатъци, които има "Бисмарк".

За системите на здравеопазване даже не е нужно да теоретизираме, тъй като те съществуват успоредно в света и можем обективно да ги сравняваме.

Ако целта на здравеопазването е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, като осигуряват все по-малко и по-неефективни здравни грижи, ако не ни пука за милионите хора оставени практически без здравеопазване, то идеалната система е "Бисмарк" (т.е. сегашната българска).

Ако целта е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, но и ни пука всички да имат някакво здравеопазване, ако сме готови да плащаме все по скъпо с все по високи данъци, то системата е "Бевъридж" (т.е. британската и скандинавската).

Ако обаче искаме ефективно здравеопазване, достъпно за всички, което да има широка система за профилактика и да лекува болните, ако не сме готови да плащаме с високи данъци за свръхпечалби, то единственото решение е системата "Семашко" (т.е. българската до 1989 г.).

България е обречена да се върне към "Семашко" (системата на здравеопазване, която имахме до 1989 г.). Колкото по рано и без криволичения стане, толкова ще са по-малко жертвите от сегашната система и опитите за реформирането й.
Добре дошли на всички в моя личен блог !