ЗА ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА

От известно време управляващи политици, синдикати и работодатели ни заливат с мнения за „пенсионната реформа“.

Дискутиращите във всичките официализирани "дискусии" за пенсионната система ми приличат на едни детски луноходчета, дето като срещнат преграда, понеже са "умни" се връщат назад и после пак напред до преградата. И така, докато им свършат батериите.

Та и официозните дискутиращи. Това, което наричат "реформа на пенсионната система" при тях се изчерпва с вдигане възрастта за пенсия. И до там.

Само дето не осъзнават много простички неща и едно от което е, че обезсмисляйки пенсионирането, (защото на практика при изискване за 40 г. осигурителен стаж и то в условията не на комунизъм с гарантирана от Партията работа, а на капитализъм преживяващ циклично по-големи или по малки кризи, пенсионирането става практически мисия невъзможна. При това положение колко ще бъдат лудите дето ще продължат да се осигуряват ?

Щели да криминализират невнасянето на осигурителни вноски ? Ами то и кражбите и убийствата са криминализирани, ама си процъфтяват.

Практически увеличаването на осигурителният стаж ще има точно обратният ефект върху приходите на НОИ. Някои, които все още се осигуряват ще спрат да го правят окончателно и ще започнат да търсят други начини.

Един такъв, който масово се коментира е инвалидизиране. При положение, че списъците със заболявания водещи до инвалидност са твърде широки и че всеки към 55-60 г. започва да има много болежки, то България ще стане страната с рекорден брой инвалидни пенсионери.
Разбира се такива, като Гиньо Ганев, Кушлев и другите "работещи усилено" на топли местенца няма да искат и на 90 да се пенсионират. Те са си работливи.
-
За разлика от базисното икономическо клише за ограничените ресурси при неограничени потребности, което с много условности и при широко тълкуване може и да е по принцип вярно, то основните и разумни човешки потребности са си съвсем ограничени - храна, облекло, топло, светло, комуникации.

Неограничена е единствено алчността и глупостта, която поражда.
Човешките потребности са ограничени от биологията на човека. Няма как един човек за един ден да изяде един тон пържоли, или да облече 1000 дрехи, или да стои на милион градуса температура, или на 100 000 лукса осветление, или да общува с 100 човека и да ходи на 100 места едновременно.

В миналото делът на човешкият труд в създаването на реалните материални блага е бил значителен. С развитието на техниката и технологиите той намалява все повече. И още ще намалява.

Къде е основният проблем на пенсионната система с отделни осигуровки, облагащи само труда ? В това, че делът на труда във всеки продукт става все по-малък. Отделно демографският проблем, чието влияние върху пенсионната система не може да бъде преодоляно по-друг начин, освен, чрез облагане на резултата от всички фактори на производството. На крайният продукт, като цяло, а не само на трудовият дял в него.
Отделно, че финансирането на пенсионната система, трябва да става не по обезсърчаващ труда и инициативата начин, а неутрално. То трябва да става не с отделни осигуровки, а от общите косвени данъци.

Изходът за българската пенсионна система е един:

1. Фиксиране на пенсионната възраст и за мъжете и за жените на 60 г. (или и по рано при поява на трайни здравословни проблеми на конкрентния човек).

2. Премахване на отделните пенсионни осигуровки (по същество значителни преки данъци) и включване набирането на необходимата сума за изплащане на пенсиите в увеличени косвени данъци - ДДС, но и отделен нов "Данък оборот". Въпрос на конкретни изчисления е, но вдигане на ДДС до 25% и до 10% Данък оборот, би трябвало да могат напълно да компенсират премахнатите напълно пенсионни осигуровки.
Тази данъчна трансформация ще има положителен и насърчителен ефект върху предприемчивостта, тъй като ще намали значително конкретната данъчна тежест върху отделна дейност, като същевременно осигури общо нужната сума за изплащане на пенсиите на пенсионерите.

3. Изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери пряко от държавния бюджет.

4. Еднакви пенсии за всички достигнали пенсионна възраст. Изключение може да се направи, единствено за тези, които предстои да се пенсионират в идните 5-10 години, ако сумата, която би трябвало да получават според сегашният пенсионен модел е по-голяма.

5. Развитие на система от пенсионни фондове в, които всеки може да си се застрахова по своя преценка и на свой риск, ако иска и втора пенсия.

НУЖНА Е КОРЕННА СМЯНА НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

В Европа съществуват три типа здравни системи - "Бисмарк", "Бевъридж" и "Семашко".

Фундаменталните принципи на трите здравеопазни системи, които и ги отличават една от друга са:

1."Бисмарк" (сегашната българска) - има здравни осигуровки (респективно осигурени и неосигурени), заплаща се на дейност.

2."Бевъридж" (Великобритания, Скандинавските страни) - няма здравни осигуровки, (респективно осигурени и неосигурени), здравеопазването се финансира пряко от бюджетите на държавата и общините и е безплатно за пациентите. Заплаща се на дейност.

3."Семашко" (българската до 1989 г.) - няма здравни осигуровки, системата се финансира пряко от държавния бюджет, заплаща се на издръжка, всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.

"Бисмарк" и "Бевъридж" са принципно еднакви - заплащане на дейност. Разликата е, че при "Бевъридж" всички са осигурени, защото няма отделни осигуровки, а здравеопазването се финансира от общите данъци.

И двете системи, обаче имат недостатъка да бъдат разхитителни (просто защото са комерсиални и зависят от дейността) и да водят до все по скъпо и неефективно здравеопазване.

Т.е. "Бевъридж" е малко по-добра, но има същите принципни недостатъци, които има "Бисмарк".

За системите на здравеопазване даже не е нужно да теоретизираме, тъй като те съществуват успоредно в света и можем обективно да ги сравняваме.

Ако целта на здравеопазването е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, като осигуряват все по-малко и по-неефективни здравни грижи, ако не ни пука за милионите хора оставени практически без здравеопазване, то идеалната система е "Бисмарк" (т.е. сегашната българска).

Ако целта е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, но и ни пука всички да имат някакво здравеопазване, ако сме готови да плащаме все по скъпо с все по високи данъци, то системата е "Бевъридж" (т.е. британската и скандинавската).

Ако обаче искаме ефективно здравеопазване, достъпно за всички, което да има широка система за профилактика и да лекува болните, ако не сме готови да плащаме с високи данъци за свръхпечалби, то единственото решение е системата "Семашко" (т.е. българската до 1989 г.).

България е обречена да се върне към "Семашко" (системата на здравеопазване, която имахме до 1989 г.). Колкото по рано и без криволичения стане, толкова ще са по-малко жертвите от сегашната система и опитите за реформирането й.

Добре дошли на всички в моя личен блог !